Зад ъгъла ще чакам аз с букет от пролетни цветя
отгледани в градината на любота.
Ще чакам аз с трепетно сърце така бленувания миг,
в който ще изплува сред тълпата сива прекрасния ти лик.
Ще чакам аз времето да спре в светъл бронз отлято
поставяйки върху ръката твоя нежно
душата моя с къшче малко злато.