В онези времена гроздовете зреели не месец, и не два, както сега, а бързо - от сутринта до вечерта.
Тези, които узрявали на разсъмване, взимали от зората нейната нежна руменина и ставали розови.
Гроздовете, узрели през деня, ставали златисто-жълти, като златните лъчи на слънцето.
А на онези, които узрявали късно вечерта, южната нощ им придавала тъмни или кадифено-сини тонове.