Тя бе с коси от мек атлаз и бяло като крин чело, с уханни устни беше таз, която ми постла легло...
Под бяла снежна пелена пробужда се едно кокиче
Помилвано от слънчев лъч
приема то форма на момиче
Донася полъхът от Юг
ухание ефирно на кокиче
Разцъфва нежно пролетта
с поглед на момиче
С ръце докоснали стеблото на кокиче
момче дарява си сърцето на момиче.
Борислав Бонев. Скулптура. Бронз. Малка пластика. Момиче-Кокиче.